|
пласт1, плàстът, плàста, мн. плàстове, плàста (сл. ч.), м. 1. Вещество, материя и пр., разположено широко върху нещо друго; слой. Съдовете, чашите, немити и без ред, лежеха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше вече. Вазов. В дъното на талигата върху дебел пласт сено, покрито с пъстра черга, седяха двама души. Г. Караславов. Дебел пласт сняг. Горните пластове на въздуха. 2. Геол. Находище от утаечни изкопаеми минерали с относително еднороден състав и с постоянна дебелина, което се простира нашироко. Въглищен пласт. Варовити пластове.
пласт2, плàстът, плàста, мн. плàстове, плàста (сл. ч.), м. Диал. Купчина изсушено сено на ливада. Някои бяха вече успели да се насърбат е агнешката чорба и си готвеха легла в мекото сено, остало още на пластове. Вазов.
|