пластѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Гъвкав, грациозен, ритмичен. Пластичен танц. 2. Който има красива, хармонична форма. Пластичен стих. 3. Спец. За полутвърдо вещество – който може да приема и запазва определена форма. Пластични материали. □ Пластично изкуство – скулптура, ваяние.
|