платèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от платя. 2. Като прил. – а) Който се заплаща, който не е безплатен. Платен отпуск. Добре платена служба. б) Който върши нещо срещу заплащане. Той купи тук (във Виена) разни стоки и, като беше в голямо затруднение около изпращането им до неговото родно място в Турция, предложих му и той прие да го придружа като негов платен помощник. Дим. Талев. Платени убийци.
|