платèц, мн. -тцѝ, м. 1. Лице, което трябва да плати някакъв дълг. Доставяше учебници на всички учители в околията и, като минеха два-три месеца, без да гледа кой платил, кой не, кой е добър платец, кой лош, даваше ги до един под съд в мировото съдилище. Йовков. 2. Обикн. в съчет. касиер платец – лице, което изплаща заплати и под.
|