|
платнò, мн. -à, ср. 1. Тънка памучна, конопена, ленена или копринена тъкан, обикн. домашно производство. Цяла зима пях на стана, / пя със мене и кросното, / с песни дотъках платното. Багряна. Наредили се по бързеите, момите дръстят бели платна от зори. П. Ю. Тодоров. Той беше уплашен и разтреперан, лицето му беше бяло като платно. Йовков. Кенарено платно. Копринено платно. Домашно платно. || Голям къс от такава тъкан, пригоден за някаква цел. Почакаха докато настрана, на една могила, направиха чадъра на Индже и, когато той влезе вътре и платното се спусна след него, те се събраха на купища и започнаха да приказват. Йовков. Веднага след изгледа, по платното затрептява с едри синкави букви името на една покъртителна драма. Св. Минков. 2. Обикн. мн. Голям къс от груба тъкан, прикрепен на мачта на плавателен съд, за да го движи при вятър. Вълните спят, залени с светлина, / под юлските нажежени лъчи, / не видят се разперени платна / на ладия, ни птица да хвърчи. Величков. Един ден императорската флота спря в нашия град. Корабите стоеха до другия бряг, срещу нас, със свити платна. Ст. Загорчинов. 3. Обикн. мн. Прен. Рисунка, картина на ленено платно. В Третяковската галерия, пред платната на великите руски майстори стоят с часове скромни хора от народа. Н. Фурнаджиев. Реалистични платна. 4. Прен. Средната част на улица (между тротоарите), на железопътна линия (между релсите) и др. Той (дядо Стаменко) се упъти към гарата и не сбърка пътя... Когато стигна платното на линията, покрай него с фенер мина младият стрелочник. А. Каралийчев. Беше валяло а покрай бордюрите беше струпан на камари нестопен мръсен сняг. От камарите, които се топяха, изтичаше мръсна вода и образуваше локви го платното на улицата. Д. Добревски. □ Изтъках си платното, ритам ти кросното (послов.) – показвам се неблагодарен, след като са ми сторили услуга.
|