плах, -а, -о, прил. 1. Който не е смел, който лесно се плаши; страхлив. Тя бе добра и обичлива жена, често боледуваше и от тъга за рожба и срам пред хората беше станала бледа, плаха и някак гузна. Елин Пелин. Той (глухонемият) гонеше децата и не даваше да се докоснат до него. Те го гледаха отдалече, плахи, свити, несигурни. Г. Караславов. А ти си плаха гълъбица, / напразно се боиш от мен. Яворов. Плаха сърна. || Обр. Плахи звездици в небо потъмняха: / рано без време петлите пропяха. П. П. Славейков. Плахи надежди. Плаха радост. Плаха тревога. 2. Който изразява страх, плашливост. И Райка срещна погледа му. Той бе и мил, и плах, и някак си срамежлив. Влайков. Лукан дълго ме убеждаваше да остана, и гласът му беше плах и отчаян. Елин Пелин. Все пак очите на Ангелина не преставаха да играят: вълнуваше я мъка и на устните ѝ играеше плаха усмивка. А. Страшимиров. Плахи крачки.
|