плàхост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от плах. Тотка слуша думите на баба си, но някаква плахост пълни душата ѝ и тя още по-силно се притиска до нея. Елин Пелин. Бледний / воал на плахост бе прибулил леко / лицето ѝ. П. П. Славейков.