|
плач, плачъ̀т, плачà, мн. плàчове, м. Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание. Зимата пее свойта зла песен, / вихрове гонят тръне в полето. / И студ, и мраз, и плач без надежда / навяват на теб скръб на сърцето. Ботев. А аз ще либе прегърна / с кървава ръка през рамо /... / плача му да спра с целувка, сълзи му с уста да глътна. Ботев. Тя (снахата) става мълчаливо от стола си, прибира се в спалнята, захлупва се върху кревата и дълго тресе тялото си в горчив и неудържим плач. Св. Минков. Избухна в плач. Иде ми на плач. Плач до бога. || Обр. Спира цигулката горестен плач – / старецът немощно става. Смирненски. Нищо не се чуваше, освен бясната и тъжна песен на вятъра и плачът на мъртвите листа. Елин Пелин.
|