плàча, -еш, мин. св. плàках, несв., непрех. Проливам сълзи, като обикн. хълцам, стена и под., поради скръб, мъка или друго чувство. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин. Ботев. И без да вика, без да скубе косата си, тъй както си стоеше подпряла главата на ръката си, тя плачеше и сълзите ѝ течаха по отслабналото ѝ лице. Йовков. Тя плака в стаичката си от радост, но и от скръб. Дим. Талев. На чужди гробища не плачи, да не останеш без очи. Погов. Както сърце боляло, така очи плакали. Погов. Плача с глас. Плаче като дете. || Обр. Есента ме приспива, и пурпурни капят листа. / И плаче над мене, и плаче с листа Есента. Ем. п. Димитров. □ Плача за нещо – а) Силно желая да имам нещо, имам наложителна нужда от нещо. Какво ще изгуби фирмата, ако достави една вятърна мелница на изплащане?... Цялата Дунавска равнина, цяла Добруджа, Южна България край Черно море – плачат за такова нещо. Л. Стоянов. б) Разг. Пада ми се, заслужавам да ми се случи нещо лошо, някакво нещастие. Да нападнеш така подло Русия – такива имат ли ум! – Такива за куршум плачат, братя! Ив. Хаджимарчев. Плаче за бой.
|