плачèвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За глас, звук, стон – в който се долавя плач. Тай се затече покрай затворниците и отвред се понесоха към него плачевни гласове и охкания. Величков. Изведнъж невидими птици преминаха наблизо и техният тревожен и плачевен вик изпълни нощта. Йовков. Плачевен стон. 2. Прен. Който буди състрадание, съжаление. Пътят на това плачевно шествие на хилядите нещастни бежанци беше насеян с дири от гибел. Вазов. Плачевна картина. Плачевен вид. 3. Прен. Който съвсем не е оправдал очакванията, съвсем незадоволителен, нищожен. Работата взема плачевен обрат. Плачевни резултати.
|