плачлѝв, -а, -о, прил. 1. Който плаче много често, без сериозна причина. Току-що приказвахме с дядо Глаушев за вас: аз очаквах да видя някоя плачлива бабичка. Дим. Талев. Плачлива съм станала. Искам да се сдържа, пък не мога. Р. Стоянов. Плачливо дете. 2. За глас – в който се долавя плач, стонове. Очите ѝ бяха червени от плач... Гласът ѝ дрезгав и плачлив, се чуваше по цялото село. Елин Пелин. || Обр. Тъпани, провиквания, песни, а всред туй провлечена и плачлива мелодия на зурли. Йовков.
|