|
плàша, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Вдъхвам страх, опасения. Но тя се постара да не вижда тоя неприятен човек, който я смущаваше и плашеше. Вазов. Ти ме плашиш, Тодорке; аз никога не бях те виждала тъй. За кого говориш и що значат тежките и печалните ти въздишки? В. Друмев. Тоя вятър най-много плашеше селяните. Йовков. Опасностите не ломят духа ми, а му дават нова мощ. Плаши ме нищожеството и забравата. Вазов. || Старая се да вдъхна страх; заплашвам. Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат... – Мале, стига си плашила с тия турци децата! Вазов. Стани, че мечката е в гората, ще дойде да те изяде! – почна да я плаши той. Елин Пелин. Плашеше ме с бой. 2. При лов – викам, крещя, за да подгоня дивеча. Хаджи Амин... беше излязъл на лов... Изкарани бяха насила много селяни да помагат и да плашат дивеча. Йовков. плаша се страд. □ Плаша гаргите (разг., ирон.) – напразно заплашвам някого.
|