плашѝло, мн. плашилà, ср. Фигура от дрипи и др., която наподобява човек и се поставя в нива, лозе, градина и под., за да плаши и пропъжда птиците. Някои от лозята бяха вече обрани и пусти. Само плашилата, с изтърбушени сламени туловища и фантастични шапки, висяха самотно на коловете си. Дим. Димов. Глухонемият разперяше нагоре ръце като бостанско плашило и се залюляваше между масите. Играеше тромаво, мечешки. А. Каралийчев. || Обр. Гледай го тоя, търчи с чувала, не иска да знае... А какво е плашило! И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена! Йовков.
|