плашлѝв, -а, -о, прил. Който лесно се плаши; страхлив, боязлив. Продан беше добро момче, но плашлив като бабичка. Каравелов. Божичко, каква плашлива съм станала! – мълвеше тя, засрамена от страха си да направи крачка напред. Ц. Церковски. Плашлива птичка. Плашливо зайче.
|