плебèй, -èят, -èя, мн. - èи, м. (лат.). 1. Истор. В древния Рим – човек от свободното население с ограничени политически права. 2. Прен. Човек от потиснатите, експлоатирани класи. Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя! Смирненски.
|