плèвел м. 1. Обикн. мн. Общо название на различни саморасли диви растения по ниви, градини и под. Жени... скубеха плевелите и загърляха зеленчуковите стъркове. А. Каралийчев. И ето настъпиха гладни години: / ... / отивах на нивата – плевели сбирах / и папрат и слама, а жито – ни зрънце. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Нещо вредно, което трябва да се отстранява, да се премахва.
|