|
плèме, мн. племенà, ср. 1. В първобитното общество – общност от лица с общ произход, общ диалект, територия и име. Зная аз харно в душа си и със сърце си усещам: / до ще денят и свещената Троя тогаз ще погине / заедно с царя Приама и цялото племе троянско. Ас. Разцветников (превод). Първобитни племена. Тракийски племена. Славянски племена. 2. Прен. Група хора, обединени от някакви общи качества или недостатъци. Тия турци бяха левенти, с прав и строен стан, с открити вълнести гърди – юнашко племе. Вазов. Бе тежък бойният ни път – / родихме се в жестоко време. / Решени на живот и смърт, / растяхме ний – желязно племе. Вес. Георгиев. Разбойнишко племе. Робско племе.
|