плèменник, мн. -ци, м. (рус.). Сестрин или братов син; братанец, сестриник. Аз не те питам на кого си син, а какъв занаят имаш?... – Не ставай смешен – намеси се вуйчото, – защо му е занаят на моя племенник, когато неговият баща владее много села и градове. А. Каралийчев.
|