|
плен, плèнът, плèна, мн. няма, м. Състояние, в което се намира човек, заловен от неприятел и лишен от свобода. Войната, пленът разклатиха нервите му. Стаматов. Не му оставаше нищо друго, освен да се погрижи и за себе си да не попадне в плен. Ив. Мартинов. Вземам в плен. □ В плен съм на нещо (книж.) – намирам се във властта на нещо, подчинен съм, завладян съм, покорен съм. Държа в плен някого (книж.) – подчинил съм някого всецяло, във властта ми е. Като се влюби във Войка... почна да се върти по цял ден около воденицата на дядо Горчилак. Войка го държеше в плен, присмиваше му се, измъчваше го и го караше да страда от ревнивост. Елин Пелин. Плен и пожар – плячкосване, грабеж, опустошаване. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Вазов.
|