пленѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Поет. Който покорява, очарова със своята прелест; очарователен, омаен. По кака Гинка, пленителна в траурните си дрехи, ридаеше неудържимо. Вазов. Той пак беше се загледал в кавалджиите, следеше мелодията, която се разливаше нашироко, плътна, сладкозвучна, пленителна. Йовков. Пленителна усмивка.
|