пленѝтелно. Нареч. от пленителен. Колко чисто, пленително свети / твоят поглед, – / бездънно дълбок! Хр. Радевски. Досега не съм имал възможност да обичам – да вкуся онази възвишена любов, която така пленително ни рисуват поетите. Ст. Костов.