плèнник, мн. -ци, м. Лице, което се намира в плен; роб. Заловили турски пленници и скоро щели да ги докарат. Йовков. Печално е в боя от болест безславна подобно на свещ да угаснеш без време, а още по-жалко е пленник да паднеш. Ем. п. Димитров. || Прен. Поет. Човек, който се намира във властта на нещо. Моите сестри са рожби бедни, / пленници на страсти всепобедни. Лилиев. Братя мои, бедни мои братя – / пленници на орис вечна, зла – / ледно тегне и души мъглата – / на живота сивата мъгла. Смирненски.
|