|
пленя̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар. 1. Пленявам (във 2 знач.). Природа... / една ме ти плениш, очароваваш, / във теб се не лъгах. Вазов. Как твоята хармония плени / слуха, о реч мощна, напета. Вазов. 2. Обирам, грабя, плячкосвам. Татари пленят земята, земята няма кой да брани. Вазов. Зарад теб (паричката) архиереи / пленят света кат злодеи. П. Р. Славейков.
пленя̀2. Вж. пленявам.
|