пленя̀вам, -аш, несв.; пленя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вземам, хващам в плен. Ала Игрил едно забеляза: никой не хвърляше ни стрела, ни копие, сякаш жив искаха да го пленят. Ст. Загорчинов. В плен пленила е русалка / твойто либе, моме малка. К. Христов. Пленихме няколко оръдия. 2. Прен. Покорявам някого с красотата си, с очарованието си; омайвам. Рафаело увлича, пленява, очаровава, като никой друг художник. Величков. пленявам се, пленя се страд.
|