плесеня̀сал, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от плесенясам. 2. Като прил. – който има плесен. От плесенясалите и почернели стени течеше вода. Величков. Той извади оттам изсъхнал и плесенясал хляб и един стъклен буркан с някаква течност. Йовков. Плесенясало сирене. || Обр. Отживял времето си; остарял, изостанал. Плесенясали възгледи.
|