плеснѝца ж. 1. Удар с длан по бузата, по лицето. Веднъж във събранье едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно / и лепна плесница на един подлец. Вазов. Бузата му още гореше от плесницата, в душата му кипеше злоба, той не мислеше за нищо друго, освен за мъст. Йовков. Изядох една плесница. Удрям плесница. 2. Прен. Обида, оскърбление. || Публиц. Неуспех, поражение. Действителният живот удря плесница подир плесница на домогванията и надеждите на гордия голтак. П. П. Славейков.
|