плет, плетъ̀т, плетà, мн. плетовè и плетѝща, плèта (сл. ч.), м. Ограда, направена от преплетени пръти. Плетът беше изплетен от здрави делиормански пръти. Йовков. Божан още на другия ден отдели с плет своя двор. Елин Пелин. През деня той мина откъм задната улица и огледа зидовете и плетищата, за да разбере от къде най-лесно може да се прехвърля у Станкини. Г. Караславов. Трънлив плет. Жилав плет. □ Жив плет – ограда от гъсто израсли един до друг храсти. (И) през плет не съм видял нещо (разг., подигр.) – нямам никаква представа за нещо, не разбирам никак от нещо. Огнянов – казваше той надуто и авторитетно, – през плет не е видял театър. Вазов.
|