плетенѝца ж. 1. Сплетени в едно глави лук, чесън, царевица и под.; плитка, сплит. Тук, под стряхата, висят големи плетеници царевица, там, на другия край на стряхата, се червенеят цели огърлици червени чушки. Д. Немиров. 2. Обикн. мн. Оплетена коса: плитки. Зад нея стоят няколко моми и сплитат разрешената и коса на ситни плетеници. Влайков. 3. Вид орнамент от преплетени линии или ивици. Пребоядиса стените, нарисува по тях п плетеници от лозови листа и гроздове. Йовков. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Дим. Талев. Старобългарски плетеници.
|