плешѝв, -а, -о, прил. 1. Който няма коса по темето; лис. От някаква болест е окапала косата му и главата му е съвсем плешива. Йовков. Плешив старец. 2. Прен. За връх, било, бърдо и под. – по който няма гора. Над него (Искъра) високи диви върхове и чукари напластват се едни на други все по-високи и сиви, някъде облечени с ниски зелени дъбови лесове, някъде голи и плешиви. Вазов. Бяха вече загаснали зад плешивите бърда на Средна гора и сетните прашни зари. П. Ю. Тодоров.
|