плещѝ само мн. Задната част на раменете и горната част на гърба. По плещите му се развяваше бяла като сняг коса. В. Друмев. Пред него стоеше Бойка, босонога, с разчесана коса, спусната до плещите ѝ, и слушаше прехласнато. Елин Пелин. || Прен. Склон на планина. Реши се да се изкачат по северните плещи на Богдан. Вазов. Денем там се виждаше само дим, но вечер върху тъмните плещи на Балкана пламваше огнената линия на пожарите. Йовков. □ Товар (планина) падна от плещите ми (разг.) – почувствах облекчение, махна се това, което ми тежеше, ме гнетеше.
|