плик, плѝкът, плѝка, мн. плѝкове, плѝка (сл. ч.), м. (итал.). 1. Сгънат по особен начин и подлепен лист хартия, в който, се поставят писма. И тъкмо преди да вършее, Йото получи писмо... Той сграбчи синия плик и слънчев лъч надникна в душата му. Кр. Григоров. Писмото беше в обикновен син плик, с полуграмотно написан адрес. Дим. Димов. 2. Книжна кесия, в която се размерват стоки при продаването им. Плик със захар. Плик с череши.
|