|
плѝскам1, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Със силен замах изливам вода или друга течност. Берберинът непрекъснато бръсне и плиска из улицата легени сапунена вода. К. Константинов. || Изливам със замах вода или друга течност върху някого или нещо, пръскам с много вода. Жените разкопчаха дрехата на гърдите ѝ, разтриваха слепите ѝ очи, плискаха я със студена вода. Вазов. || Хвърлям няколко пъти вода върху лицето си, за да го измия. Тя стана... и приближи до умивалника. Плиска дълго пламналото си лице. Г. Райчев. Едно момиче излезе и отиде до водата и там хвана да си плиска лицето. Вазов. || За вода, дъжд и под. – обливам с плясък някого или нещо. Това е малка рекичка с бистра вода, която плиска и мие сиви, на места зеленясали скали. Г. Караславов. Той бди. Пороен дъжд го плиска. Йовков. 2. Пляскам по вода. Стори му се, че някой плиска във водата. Елин Пелин. 3. Разклащам вода така, че да излезе вън от някакъв съд, вън от някакво пространство. Откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки, пробити между блатната трева. Ст. Загорчинов. Тя окачаше котлите на лавицата, като ги плискаше. И. Волен. плискам се страд. и възвр. Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода. Дим. Талев. В едно дълго каменно корито две деца се плискаха с вода. Г. Караславов.
плѝскам2, -аш, несв., непрех. 1. За вода – вълнувам се, удрям се с шум о нещо; плискам се. Реката плискаше в бреговете. Ем. Станев. Водата на това езеро беше черна като мастило. Тя плискаше, вълнуваше се и големите талази страшно бучаха. Елин Пелин. || Обр. Нямаме очи ние, нямаме сърца за живота, който плиска край нас. К. Константинов. 2. За дъжд – валя, изливам се силно и шумно. Изведнъж ние навлязохме в тъмнина, дъждът плискаше силно и мене ми се стори, че пътуваме извън Прага. Г. Белев.
|