плѝскам се, -аш се, несв., непрех. 1. За вода, вълни – вълнувам се и се удрям с шум, с плясък. Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей. Яворов. От другата страна... водата излизаше разпенена, плискаше се в дуварите. Йовков. 2. 3а вода – поради клатене излизам вън от съда, в който се намирам. Колко мъдро върви Харитина сега. Водата не се плиска от кофата и песента ѝ се смълча. А. Каменова.
|