плѝтка ж. 1. Оплетена дълга коса, обикн. у жена. Едно момиче, тънко, високо, с две дебели плитки на плещите си, работеше около камъка. Йовков. || Сплетена опашка или грива на кон. Конете му харесаха. Бяха излъскани, на някои дори опашките и гривите им бяха сплетени на тънки хубави плитки. Кр. Григоров. 2. Сплетени в едно глави лук, чесън, царевица и под,: плетеница, сплит. Плитка лук.
|