плѝтък, -тка, -тко, мн. -тки, прил. 1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Противоп. дълбок. През селото ни минава дълбок дол, из който тече плитка вада. Г. Райчев. Тръгнаха из един дол, тъй плитък, че не приличаше да е дол. Йовков. Плитка яма. Плитка чиния. Плитко сандъче. Плитка вода. || Който не прониква много навътре в нещо. Плитка оран. Плитки разкопки. 2. Прен. Лишен от задълбоченост, от дълбоко съдържание; празен, незначителен, глупав. За мене животът всякога е бил твърде прост, до комизъм прост и плитък. Г. Райчев. Плитка мисъл. Плитък ум. □ Плитка лъжа – лошо съчинена лъжа, на която никой не може да повярва.
|