|
плод, плодъ̀т, плодà, мн. плодовè, плòда (сл. ч.), м. 1. Рожба на растение, която съдържа семе. И почнала да наблюдава какво ще стане... По-късно опрашеният цвят вързал плод, който се развива четири пъти по-бързо. А. Каралийчев. || Събир. Само ед. Всички плодове на някакво растение или на растенията на дадена местности пр. Надясно беше разкършила бели клони една ябълка, отрупана с дребен балкански плод. А. Каралийчев. Берачите слязоха в низината. Тук лозите бяха по-буйни и по-натоварени с плод. К. Петканов. Наспорил беше бог земята с тежък плод и хората работеха. Йовков. 2. Стесн. Обикн. мн. Употребявани за ядене, обикн. в суров вид рожби на някои дървета или други растения (ягода, малина, грозде и др.); овошки, фрукти. Коя земя от теб е по-пъстра и по-богата? / Ти сбираш в едно всички блага и дарове: / хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове. Вазов. Разнасяха се панички пълни със сушени плодове, други панички със стафиди и леблебии. Д. Немиров. Диви плодове. Захаросани плодове. Сочни плодове. 3. Зародиш на човек или животно. Залата беше изпълнена, както обикновено, с жълтеникав тютюнов прах... Тук работеха бременни жени, които осъждаха плода си на хилав живот още в утробата. Дим. Димов. 4. Прен. Добър резултат, постижения и пр., който се дължи на някакви усилия, работа, дейност. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бденето плод. Вазов. Един популярен курс по земеделие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча. Йовков. Плодове на народния труд. Плод на фантазията. Плод на отчаянието. □ Забранен плод (книж.) – за нещо забранено, което силно привлича, изкушава.
|