плòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до плод на растение. Плодни пъпки. Плодна обвивка. Плодни клонки. 2. За земя, нива и под. – който дава плод, който ражда плод; плодороден. Морето е малко, но име носи – Черно, и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен... / и черна земята – плодна, но тъжна безмерно. Багряна. □ Плодно дръвче – овощно дръвче.
|