плодорòдие, мн. няма, ср. 1. Способност на почвата да създаде и храни богата растителност. 2. Съвкупност от земеделски произведения, получени за един сезон; реколта, урожай. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие. Йовков.
|