плòскост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Мат. Равнина. 2. Плоска, равна повърхност. Между дървата заблещукаха запенените къдърци на текущата по наклон на камениста плоскост вода. Ал. Константинов. 3. Книж. Прен. Основа, върху която се извършва известно действие. Във втората чист на романа авторът се прехвърля от една сюжетна плоскост на друга. □ Подхлъзвам се (плъзвам се) по наклонената плоскост – тръгвам по гибелен път, пропадам нравствено.
|