|
плòсък, -ска, -ско, мн. -ски, прил. 1. Който има равна повърхност, без възвишения и вдлъбнатини. Погледах и от прозореца надолу; там, вместо двор или улица, видях плоската стряха на друго вътрешно здание. Ал. Константинов. Плоско стъкло. Плоско огледало. Плоско дъно. 2. За предмет, съд и под. – с равни, гладки стени, който не е объл, който не е издут или вдлъбнат. Той се огледа и полека измъкна от джоба на шаечната си полушубка дълго и плоско шише. А. Гуляшки. Плоска кутийка. 3. Прен. Лишен от оригиналност, сух, беден по съдържание. Веригаров е една дребна душица и всичкият му идеал е да печели ефекти чрез шутовски остроти и плоски каламбури. Вазов. Плоски комплименти. Плоска шега.
|