|
плòча ж. 1. Голяма, обикн. четириъгълна тънка плоскост от камък, метал, стъкло и др. Там някъде, в най-забутаното селище, в схлупена къщурка, покрита със зеленясали плочи, живеела една жена сиромахкиня с трима синове. А. Каралийчев. Върху една мраморни плоча бяха разтрити разноцветни бои. Йовков. Върху стъклената плоча на бюрото имаше само телефон, подставка за стило, бележник и пепелница. Дим. Димов. Бетонна плоча. Желязна плоча. || Четириъгълен плосък къс от камък, специално пригоден за настилане на дворове, улици, помещения и под. Клепалата забиха; конски подкови зазвънтяха по плочите. Вазов. Неравният под от каменни плочи беше изметен и полян с вода. Елин Пелин. 2. Остар. Малка четвъртита дъска от специален черен камък, върху която се пише с калем. Алекси обръщаше букварчето си, драскаше по плочата си и заспиваше на скута на майка си. Г. Караславов. Работата започна още първия ден и повечето от децата бяха без учебници, без тетрадки, без плочи и калеми. Дим. Талев. 3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане на грамофон. Третият общински писар Платников навиваше грамофона и избираше плочи. Йовков. Грамофонна плоча. 4. Диал. Подкова. Ако знаеш, мале, я кажи ми, / кой ковеше таткова кобила / с яки клинци и с по-яки плочи, / та с години на нозе ѝ траят. Нар. пес. □ Надгробна плоча – голям каменен или мраморен четириъгълник, обикн. с издълбани на него думи, който се поставя върху гроб. В епитафията на надгробната и плоча личат, между другите, и тия стихове. П. П. Славейков. Паметна (възпоменателна) плоча – плоча с надпис, поставена на място, свързано със заслужил, бележит човек или с важно историческо събитие.
|