плỳвам, -аш, несв., непрех. 1. Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. След малко параходът се показа, но плуваше вече право на юг. Йовков. Едно стадо делфини плува наоколо като почетна стража. Св. Минков. Плувам по гръб. || Пътувам с параход, лодка и др. Мечтаех аз: на мощен кораб плувах / по ширните морета. Величков. Ей самичък византийский / император горделив / във трирема позлатена / плува блед и мълчалив. К. Христов. || Имам качества да не потъвам във вода или друга течност. Тапата плува. Дървото плува. 2. Прен. Поет. Нося се, движа се бавно (из въздуха, по небесния свод и пр.). Над разлюляното море на нивите плуваха бели облаци като кораби. Йовков. Път царствен царствено поел, / високо плува горд орел. Дебелянов. Луната плуваше с царственото си тихо величие по свода. Вазов. Шумят добруджанските ниви. / Комбайните плуват през тях. Мл. Исаев. || Обр. И въображението му плуваше над великолепното Старозагорско поле. Вазов. 3. Прен. Облян съм цял в някаква течност (сълзи, пот и др.). О, милата ми щерка – милваше я той и с очи, и с ръце и сините му очи плуваха в сълзи. Дим. Талев. Тя заплака дълбоко и глухо, от очите ѝ се изливаше пороят на дълго задържаните неизплакани сълзи. Бузите ѝ плуваха във влага, възглавницата се измокри. Г. Караславов. Цялото му лице плуваше в пот. 4. Прен. Намирам се в някаква обстановка, при някакви условия (разкош, слава, блясък и под.); тъна, живея. Представете си какъв е бил тоя град (Венеция) по времето на Тициано, когато всичко е плувало в блясък и разкош. Величков. Хафъз паша в Панагюрище плуваше до шия в кръв и в сладострастие. Вазов. Плувам в блаженство. □ Плувам в нечии води – намирам се под нечие влияние.
|