плỳввам, -аш, несв.; плỳвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Започвам да плувам. След няколко минути ладията с Илиица... плувна по мътните вълни. Вазов. Призори небето на изток се зачерви, над полето плувна тънка синкава мъгла, като дим. Йовков. Очите на Теньовица се избистриха за миг и пак плувнаха в сълзи. К. Петканов. Защо ни бяха пушки, саби и гранати? / Тъй искал бил от царския палат / тиранинът народен, плувнал във разврат. Д. Полянов.
|