плуг, плỳгът, плỳга, мн. плỳгове, плỳга (сл. ч.), м. Желязно земеделско оръдие за оран с широк извит лемеж, обикн. с две колелета. Мили ми са планините / и на север и на юг; / драги ми са равнините, / набраздени с наший плуг. П. Р. Славейков. Земята замръзна, не можеше повече да се оре, и всички плугове се завърнаха. Йовков.
|