плỳя, -ỳеш, мин. св. плух, несв., непрех. 1. Диал. Гния, развалям се Сеното плуе на дъжда. 2. Прен. Разг. Презр. Седя, прекарвам някъде; кисна, тъна. Слепи ли са били по-рано да поправят моста, а не да плуем цяла нощ на къра 1 – гърмеше първата класа. Вазов. Плуй сега из участъците и казармите да ти дойде умът в главата. Ал. Константинов. Плуят в невежество.
|