|
плъ̀звам1, -аш, несв.; плъ̀зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. плъ̀знат, св., прех. Почвам да плъзгам нещо или някого. Въкрил отпусна лявата ѝ ръка и плъзна едрата си длан по тънкия ѝ гръб. Г. Караславов. Фурнаджията отряза половин самун и го плъзна по тезгяха към него. Дим. Талев. || Обр. Димо плъзна поглед по чистия, изметен двор. К. Петканов. плъзвам се, плъзна се страд.
плъ̀звам2, -аш, несв.; плъ̀зна, -еш, мин. св. плъ̀знах, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За мнозина – тръгваме, движим се нагоре-надолу; плъпваме. Закрепи се хубаво време и сеновчани плъзнаха по работа. Йовков. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк. Елин Пелин. Плъзнали бяха навред големи турски потери, ходеха по пътища и пътеки, влизаха по селата. Дим. Талев. 2. Плъзвам се. Върху бледи устни бавно плъзва / кръв на алени петна / и сноп жълта светлина / сред безжизнени очи помръзва. Смирненски. На челото му застудя, като че по него плъзна змия. Д. Стоянов.
|