плъ̀згам се, -аш се, несв., непрех. 1. Движа се плавно по гладка повърхност; хлъзгам се. Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди, по които звъняха небесносини трамваи и се плъзгаха бавно дълги елегантни автомобили. Св. Минков. Вълната лодката поклаща, гали, / а тя се плъзга по водите леко! И буди бели лилии заспали. Ем. п. Димитров. || Обр. Дека усмивка се плъзга по тънките устни на Хаджията. А. Гуляшки. || Пързалям се. Децата се плъзгаха с шейни по ледения път. 2. Подхлъзвам се. Понякога пътеката ставаше тъй изронена и плъзгава от изгнилата ланшна шума, която покриваше земята с дебел килим, че конете се плъзгаха и падаха на задниците си. Ст. Загорчинов. Партизаните и натоварените катъри се плъзгаха и падаха по разкаляните пътеки на планината. М. Марчевски. 3. Имам свойство да се изплъзвам; плъзгав съм. Плъзга се като риба из ръцете ти. □ Плъзгам се по повърхността на нещо – разглеждам нещо повърхностно, незадълбочено.
|