плъ̀пвам, -аш, несв.; плъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. Почвам да се движа, да пълзя; плъзвам. А вече плъпнали по улици, отвред / се стичаха мъже, жени и неотспали / деца. П. П. Славейков. Времето омекна... По улиците плъпнаха деца, които се биеха със снежни топки. Г. Караславов.
|