плът, плъттà, мн. няма, ж. Тялото на човек или животно. Той чувстваше близостта ѝ, усещаше топлината на нейната бяла млада плът. Йовков. После всеки си отрязваше едно парче от топлата още плът и бързаше да го опече върху жаравата. Ст. Загорчинов. || Тялото като източник на чувствени желания и похот. И монахът разказа живота на пустинника, който победил в страдания плътта си. Дим. Талев. □ Давам плът и кръв на нещо – осъществявам нещо, създавам го. Добивам плът (и кръв) – осъществявам се. Плът от плътта и кръв от кръвта на нещо – най-съществена, извънредно ценна и неотделима част на нещо.
|