|
плъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се състои от тясно и здраво съединени частици. Плътна ледена кора покриваше стъклата на прозорците. А. Гуляшки. Плътна маса. Плътни дървесина. Плътна скала. || Който се състои от разположени съвсем близко, непосредно една до друга съставни части; гъст. Около знамето... се разположиха в плътни групи ротите. Йовков. Плътни редици. || Прен. За мрак, тъмнина и др. – гъст, непрогледен. Из плътния мрак ца тихата вечер никнат светлини като пламъчета на свещи. Св. Минков. Плътна сянка. 2. За плат, дреха и под. – чиито нишки са разположени гъсто една до друга, който е гъсто изтъкан, изплетен; гъст. Дори прозорците, които бяха малки, квадратни, затворени с кепенци и плътни пердета, се отваряха само в определени часове на деня. Дим. Димов. Плътен килим. Плътен пуловер. 3. Който е здраво напълнен, натъпкан с нещо. Той бръкна във вътрешния джоб на дрехата си, извади оттам плътен кожен портфейл. Г. Райчев. 4. За глас и под. – силен, звучен, мек. Чува се близо до сцената бавна сборна песен; води плътен глас на воин. К. Христов. Той пак беше се загледал в кавалджиите, следеше мелодията, която се разливаше нашироко, плътна, сладкозвучна. Йовков.
|